автор: leni

Едно Тихо бавничко се протегна
и полегна полека
на всички смисли на ръбчето.

Едно Хихикане кихна във шепа
и промърмори на котето на мъркалцето,
че му е кръгличко.

А , Бъзла горката съвсем се обърка
и спря точно в средата на нищото,
за да си преброи буклите.

Синец се приготви за път и обеща, че
ще почака.

Гуш си оплете юрганче от гатанки
и се сгуши в цъфнал памук,
да се люлее по другото лято.

А, сутрин... на Камъче очите
са любимото ми зелено.