Искам да задраскам думите недописани,
да смачкам на топка последната чернова,
на чувствата си да сложа окови от мисли,
да махна за сбогом от листа с лека ръка...
Да тръгна с тълпата, без лице и без име,
под дъжда да вървя, да вървя, да вървя...
Да стисна за гърлото тихият шепот: Боли ме...,
да го удавя без милост в локвата на деня.
Да разкъсам с нокти пелената мъглива,
превърнала слънцето в мъждукаща свещ;
да изстържа от палитрата мръсносивото,
преди ръцете ми да се покрият със скреж.
Чак по тъмно да се върна към себе си
и отворя ли вратата към мойта душа
искам да намеря само зарастнали белези,
бял лист и... шепичка цветни слова.