автор: kasiana

Оптимистични

Живот се заражда от вечната жажда
с усмивка да лумне денят.
Пораства момчето с мечта – през морето
самò да открие света.

В Орфеева лира доброто извира,
докосва души и сърца.
Щастлива девойка със житна ръкойка
на снопчета върже слънца.

Любов необятна със сила невнятна
люлее Земя и небе...
Със обич щурците припяват звездите
и златното лятно кубе.

Иронични

С лирични куплети пригласят поети
от своя ефирен чертог.
Сред ангели бели от райски предели
с прозявка събужда се Бог.

Разтриса Фортуна ядосан с бастуна,
прогонва я бесен навън,
а тя Му се глези и даже се плези –
сред облак потъва във сън...

Прикрит в мрачината сумти Сатаната
и златните ланци върти;
отнася Фортуна във свойта лагуна -
в затвор зад стотина врати...

А Господ Всевишен, без нея - излишен,
дърдори в амнезия, сам...
Залъгва човека със притчи от века…
Но вярва ли вече Адам?...


02.12.2011г.