автор: biser4e

Познавам тежестта на преумората
след всяко слизане надолу в бездната.
Високата цена на непокорството,
борбата някак да останеш себе си
в добрите намерения на близките,
приятелски настроени приятели,
и други обикалящи причините,
по тънката окръжност на тъгата ти.
Сега те каня да приседнем двамата
накрая на вселената, където
не може никой да отнеме жаждата
душата да намогва битието.
Усещането, че сме тук отдавна
изостря до безкрайност сетивата.
След всеки взрив, намирам пътя бавно
и тихо съзерцавам в тишината
на новите галактики рождението,
и плавното им сливане в пространството.
И знам, че свободата е в доверието,
а плътната обвивка на телата ни
е само формата да бъдем тук и заедно
и да се учим как да се обичаме.
Материята е само предсказание,
по крехкия пиедестал на мислите,
че нищо съзидателно не чезне,
дори да губим пътя си понякога.
И всяко слизане надолу в бездна
е всъщност скок нагоре по спиралата.