Изгрях, като слънце в облачен ден,
усмихнах се ведро, но не от небето,
след ледени дни, и вятър студен
изгрях във очите ти и стоплих сърцето.
Изгрях като слънце, стопих ледове
превърнах ги в топъл пролетен дъжд,
в реки ги превърнах, в синьо море,
окичих с усмивка най-тъжният мъж.
Изгрях, като слънце, над пъстра дъга-
сега съм луна, спокойна и нежна,
и в тъжната есен, ръка за ръка
вървим, обич моя, към зимата снежна.