автор: musketar

Преследвам лятото. Преследвал съм го винаги.
Познавам стъпките, следите, миризмата му.
И закачливото му, весело намигване,
преди да заяви: "Пътувай с вятъра!"

Заради него цял живот съм индианец,
ловец-следотърсач, безумен Холмс.
Да следваш лятото е участ и призвание,
да го настигнеш, значи да си имаш дом.

Това, последното, едва ли ще се случи...
Но лятото - безгрижна платноходка,
по селски път дъхтяща на сено каручка
и сенки - тъмни вирове във маранята на следобеда,

целувало е раменете ти - аз виждам от загара.
С тревите е танцувало - чак жълти от умора.
Издигнало е слънцето на цели сто копрали,
да позлатява сутрин копнеещите борове.

Разсипник на звезди е, дори е редкопръсто,
когато подарява, когато изкушава.
И стъпиш ли в следите му, внезапно в теб възкръсва
забравената щедрост до край да се раздаваш.

И вече сам си лято. В следите ти ще тръгне
несретникът отчаян, човечецът без дом.
Без дом ще си остане. Ала зад всеки ъгъл,
ще търси хоризонта, ще бъде хоризонт...