автор: sav11

Очаквах стар добър приятел.
В луксозен, хубав ресторант.
Известен и голям писател
и вече всепризнат талант!

Навън валеше като от фуния,
А той бе вече закъснял.
Започвах втората ракия.
“Великият” дори не бе звънял.

Тогава чашата ми “оживя”!?
Приплъзна се и с весел звън,
се чукна в чашата с вода,
като във някакъв вълшебен сън.

Огледах залата прикрито.
Видял ли беше друг това?
И сякаш от “светлинно сито”
във мен се впиха сетива.

Очите на едно момиче
влетяха в моята душа.
Вълшебно и прекрасно птиче
запя симфония на любовта.

Сладникава омайна тръпка
изпъна всичките ми жили.
Ухаеше на млада пъпка,
а любовта отново ме ужили.