автор: nellnokia

Принцовете... Те са само там,
в блясъка на звездната измама.
Балът щом приключи от Адам
става скучна, земна амалгама.
Приказка ли? Тъжен водевил...
Баловете вечно са на мушка.
Пепеляшка своя малък принц*
дебне тихо, гола като пушка.
И отново приказния танц,
И отново следващата тиква.
А в дванайсет краят. Срам не срам,
Пепеляшка даже все да свиква.
Може би е време да се спре.
Може би е време да обикне
някой Ханс под синьото небе.

И от суетата да отвикне..