автор: secret_rose

Шанлъ Урфа - градът на пророците
2006



Зъл и безмилостен бил Немрут и всявал в сърцата на хората страх и ужас. Никой не смеел да го приближи или да пристъпи думата му. Една нощ мъдреците се събрали и разказали сън, в който на тази земя се ражда дете - спасител. Разярил се Немрут и заповядал всички деца, родени в годината да бъдат убити. Дочула думите му жената на Азер (Терах), обвила ръце около нарастващата си утроба и тръгнала към планината. Намерила пещара далече от човешки очи и в нея родила сина си - Ибрахим (Авраам). Свила му люлка от горски клонки, положила го в нея и тръгнала към града. Разплакало се бебето, толкова силно плакало, че една красива газела се смилила и дошла да го накърми. Отгледала го газелата като свое дете, пазела го от стихии и бдяла над него. Не минало време и преданите войници на Немрут намерили пещерата. Взели детето и го отнесли на царя си. Злият човек нямал деца, усмивката на момчето го разнежила и той го взел в двореца си. Отгледал го като свой син, заедно с момиченцето Зелиха - намерената му дъщеря. Растял Ибрахим в двореца и гледал каменните божества с невярващи очи. Носел божественото знание в себе си и го разказал на хората. Веднъж всички от замъка заминали на поклонение и младият Ибрахим започнал да чупи наред божествата. Изпочупил ги до едно и овесил брадвата си на най - страшното. Когато хората се завърнали настанал смут. Всеки знаел кой е сторил това. Разярил се Немрут, забравил обичта си към Ибрахим и заповядал да го заловят. После събрал хората си и построили сложно съоръжение, подобно на катапулт и завързали Ибрахим на него. Долу в низините напалил две огромни клади и когато огънят се разгорял хвърлил сина си в огъня. В този момент горящите пламъци се превърнали в бистро езеро а искрите, докосващи тялото на Ибрахим - в рибки, които бързо заплували във водата. Зелиха не виждала чудото, ослепена от своята мъка и сълзите и сътворили друго, по-малко езеро до Ибрахимовото, което днес носи нейното име. Легенди разказват, че езерцата и рибите в тях са вълшебни и човешка ръка не бива да ги докосва, защото носели смърт.
Ирис бе застанал на брега на свещеното езеро и изглеждаше като сън, изваден от онези времена. Леко наклонен напред, за да съзерцава рибките създаваше усещане, че всеки момент ще скочи във водата и ще изчезне. Някакъв неясен страх сви сърцето ми и го дръпнах.
- Тази джамия е много стара, още от времето на Авраам - усмихна се той и разказа, че името и означава "падане" - Дюшеме. - Наричат я още Halil-ür Rahman... и е място, където се събират суфите.
Самото място го подсказваше. Тук въздуха бе лек и ефирен и отсъстваха наслояванията на безбройните вярващи около другите джамии. Погледа ми обхвана красивата древна постройка около която се лееха свещените води на Дюшеме. Интересната четвъртита структура подсказваше за знание, неизвестно никому. Високи каменни арки заграждаха уловените в басейнчета води и спускаха причудливи сенки наоколо, между колоните им цъфтяха розови храсти и пръскаха нежен аромат а тишината бе плътна и мека. Приседнах на каменния плот и заслушах песента на Ирис:
"Хей, човеко, научи се, че
всички ние сме плод на Султанска Любов.
Ако ти си човек, и ти носиш Любовта Му.
Ползвай я, за да останеш човек
и да не излезеш от тук магаре,
каквото си дошъл след Него..."
По-късно сподели, че стиха е на Назъм Къбриси - суфи учител, минал оттук и живял на Кипър.
Този град, тази чудна Урфа наричаха още града на пророците. Тук навсякъде бе тайнствено и бяло. Старинната джамия Ризвание издигаше снага над езерцата и се отразяваше в нея като в огледало, разказвайки историята си - във водите отражението бе на църква, каквато е била преди Османския Ризван Ахмет паша да я преустрои. Църква, в която са били съхранявани тленните останки на един от дванадесетте апостоли - Тома, преди да бъдат преместени по Адриатическото крайбрежие. Днес тази джамия е посещавана както от мюсюлмани, така и от ортодоксални християни и суфи. В околността се намира и бялото тюрбе на св. Ейюп (Якуб, Яков), сина на Исаак и внука на Авраам, а до него тихичко си почива и малкото гробче на света Еляса, която дочувайки че по тези земи проповядва Ейюп, тръгнала да го търси, вървяла през пясъците три месеца и изнемощена паднала до езерата и издъхнала. В същата нощ на хората се присънил сън, че тя е ангел и те запитали Ейюб, който им казал: "Когато умра и идвате тук на поклонение, минете първо да целунете пръстта, която покрива Еляса и после елате при мен."
Урфа - градът на истината диша от 9 хиляди години. Тук са се раждали и умирали не един пророк или светия и всяка стъпка по бялата му земя разказва и разказва...

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...