В утайката от мръсни сънища,
залети от отминали любови
пресичам пепеливи стърнища
под крясъка на голи сови.
В солта от стари, вкиснати омрази
въргалям душни часове.
Крещя наум онези кухи фрази
към още живи богове.
Порязвам пак и пак луната,
додето шурне бяла кръв
и чакам да заспи душата
така до следващия път.