И ще бъде живота бляскава сцена,
ще бъде път осеян с звезди.
Ще бъде нежна милувка
за таланта исполински и тъй велики мечти.
Прах не покрива живота,
на великите хора, само памет
во вечните времена.
Остава усмивката при спомена
ярък, от живота на гения
на сатира и нежна комедия.
Тихо пристъпила, почти не усетно,
може би дори погледала гаснещ живот.
Навярно не рязко замахнала,
защото стои пред велик мечтател,
пред сами Дон Кихот.
Ала няма начало без край,
в пепел превръща се всеки.
Остават само сълзите в очите
от смях, от старото „Клуб НЛО”.
А последната песен изпя се
от тоя „Оркестър без име”.
Някак тъжна е, тъжна, но пък спомена
знам, ще живее.
И друго на вси нас не остана,
освен да сведеме тихо глава.
Да помним, да помним таланта,
да почива в мир нему прахта.