автор: traveling_musician

Всяка нощ те започвам, моя ненаписана песен...
Милион гениално захвърлени ноти подрънкват от коша.
А ти си играеш и босонога ми бягаш по периферното зрение
или се скриваш в портрета, зад ехидната тънка усмивка на Моцарт...

Моя невярна, как да обеся на рефрена ти всяка стара перука?
Как с теб да довърша завинаги онази симфония шубертова?
В какъв ритъм да тропна с краката си, пътьом към клуба,
пък там да те стресна и трогна с безсмъртната чалга от шубера?

Но прости простотиите, моя принцесо! Аз съм пияният просяк...
Ще татуирам твоята потайна усмивка върху своите устни.
Ще те спечеля в зениците, които губя насън и наяве из космоса,
за да те пеят петлите във всички безсъния... пустите...