Чувам чупливите мисли
да те върна в мен
с илюзията.
Тътени разцепват небето
и убиват птиците.
Не ме викай обратно
залепила парчетата
с мисли - предатели,
раняващи същността ми.
Да мразя себе си -
а се обичах (уж се обичам),
раззеленила снагата си!
А ти?!
Ти ми носиш мирис на окосена трева!
Крещя!
Крещя в близост до "слънцето"...