автор: traveling_musician

Полека ние младите стареем.
Увисва копието. И тежи колчанът.
Това, с което утре ще се слеем
е приказка от непозната страница.

От чудна стара приказка поехме.
Там вечно побеждавахме ламята.
Макар че тя диван-чапраз стоеше
пред мутрите ни страшни и зъбати.

Гневът си леехме във бойни песни.
Но в дупка, изкопана вдън-гори,
единствено възможно бе да креснеш,
че царят е с магарешки уши.

Духът на Котарака беше в нас.
Лъжовни бяхме и ненадхитрими.
А липсата на глупав Карабас
ни караше да се ядем взаимно.

Накрая и във Лета се изкъпахме.
Забравихме си даже имената.
Потънаха гемиите, закътани
в измамните покои на душата.

През приказките ходехме пеша.
Животът-конник леко ни превари.
Заряза ни да пишем с пръст слова
по приказното прашно огледало.