автор: renika67

Подвластен си на лунен студ,
мътнее белотата на душата
и не веднъж си бил ти груб -
с усмивка изкривена на устата...

Безчувствен мъж си ти, студен...
подтисна в мене нежността красива,
във трон седиш - обледенен,
студът ти бавно ме убива...

Оттеглям се, да не умра,
че жал ме е за скъпи чувства...
Пилях ги дълго, без да оценя,
че твоят студ ще ме съпътства.

Сега отдалечавам се от теб...
едва ли някога ще ме потърсиш,
за теб ще съм последен ред -
от вестник, който ще изхвърлиш...

Не можеш с нищо да ме задържиш,
замръзналите чувства те възпират
и точка подир мен щом сложиш,
очите ти не бива да се взират.

Не гледай вече в моята посока...
Да те усмихна, просто не мечтая,
научих си добре урока -
и няма нищо да ти обещая...