автор: ringo

На Д.

Ще те чакам в костюм старомоден
на познатия гаров перон
и наметнат отгоре със лоден,
ще се спра аз пред втори вагон.

Във ръката с букета от рози,
на бастуна изящен подпрян,
ще стоя в очаквателна поза,
със надежда в прозорците взрян.

Ще минават излъскани дами
и нахакани млади мъже,
ще си мислят - посрещам жена ми,
ще ме гледат със жив интерес.

Експонат от музея изваден -
със колосана бяла яка,
в ритуала изцяло отдаден,
ще помахам със слаба ръка.

А вагонът пред мен ще потрепне,
ще се плъзне пак плавно напред,
нещо в мене дълбоко ще трепне,
ще целуна аз моя букет...

И до релсите бавно ще сложа
бели рози със много тъга,
тази среща със теб - невъзможна,
ме изпълва със мъка сега.

А на гарата кой ще се сети,
че посрещам аз спомен суров,
и че мислено сричам куплети
за една отлетяла любов...

Че чудакът в костюм старомоден,
със колосана бяла яка,
със наметнат на рамото лоден
и изящен бастун във ръка,

ще закуца прегърбен след влака,
все подвластен на вечния зов
и щастлив, че и днес е дочакал
скъпа среща със свойта любов...