автор: BlackCat

Когато барикадите на дните ни
прескачат само слепите тревоги,
а ризниците от искрящи стихове
на показност душите ни разголват;
когато ветровете ни раздават
на хищници, на камъни, на тръни,
когато сме замръкнали, наказани
за тайната надежда да осъмнем
поне една идейка по-различни,
по-звучни, по-любими, по-уместни;
когато ни горчи от благозвучност
и някой друг ни е дописал песните;
когато се броим до педантичност,
оплаквайки се как не ни разбират
и маса, чаши и лакирани усмивки
ни определят мярката за близост;
когато скъсаните струни ни порязват
и правим крачка само при залитане,
когато до дъната си сме смазани...
Какво остава ли? Политане.