Дали ще издържи сърцето?
Ще издържи, мълви безлико вятъра.
Ала сещам като през мъгла,
че губи то без стъпките ти ритъма.
Сред непрогледна тишина,
зaлутано и без компас,
ще издържи, но на каква цена...
Прокарвам нежно пръсти по страните ти.
И твоят лик е моето разпятие,
а любовта в сърцето ми Голгота e.
Вървя към тях и мълчаливо вричам се в безбрачие.
Ала не за прошка молят устните ми в нямо съзаклятие,
изгарят за целувката ти, изгарят без остатък.