автор: traveling_musician

(на един приятел)

Ако се даваш на течението сам,
за какво ти е спасителния пояс?
Не искаш нито остров, нито бряг...
Отдръпват се ръцете ти от клоните...

Ако се даваш на течението сам,
защо се плашиш от водовъртежи?
Не си ли майсторът на салове,
затегнати със сламките на нервите?

Ако се даваш на течението сам,
защо повърхността със вик изпълваш?
Оловният пазач на любовта ти
си патрулира тихичко по дъното.

Ако се даваш на течението сам,
защо през рамо гледаш Извора,
където Богородица все още плаче
за теб, като за собствен Син?...

А - ако се даваш на течението сам,
ще ти е нужен и по-истински приятел -
да страда вместо тебе от апатия
и да забравя допира в душата си...