автор: Casper

Едно тлеещо въгленче, макар и малко, същевременно доста обикновено и приличащо на всички останали в заобикалящия ни свят, успява да разпали със своята мъничка искрица един невероятно буен и красив огън.
Какъв - на страст и обаяние, на забавление или игра, на умора, може би на сивота, защо пък не и на объркана уравновесеност, на самота, на бягство, на истина, желание и преди всичко свобода ?

Огънят винаги привлича. Има нещо тайнствено в него. Невъзможността да бъде разкрита магнетичната му сила го прави още повече желан. Той дава топлина и светлина, поддържа живота. Обаянието му обаче зависи от това какво изгаря в него. Играта с огъня е опасна и не всеки може да си я позволи. Малка разсеяност и небрежност може да изпепели всичко и да остави грозни, сиво-черни руини. Тогава няма спомен, нито усещане, а само пепел, която вятърът раздухва и накрая не остава абсолютно нищо. Няма нищо по-страшно от това нищо…

Но пак за огъня. Добре би било да знаеш как да го разпалиш и какво можеш да поставиш в него, в каква последователност, да обагриш пламъка в ярки различин отенъци, да успееш да го направиш по-голям, да се докоснеш до едва доловимата музика, която се чува при пукането и свистенето, предизвикано от изгарящите неща ... А ако умееш да хванеш и ритъма й, то тогава можеш да се потопиш изцяло в пламъците му, да усетиш едно затопляне, дори леко изтръпване и накрая една особена пареща болка, от която изпитваш неописуемо удовлетворение и безумно удоволствие, без да изгориш.

Невероятното предизвикателство на огъня е в неговата сила. Хубаво е, ако вземеш част от тази сила и я понесеш със себе си. Едва тогава би бил способен да си играеш с него отново и отново, и всеки път все по-неуморно без да се изпепелиш.

Обожавам тази сила, тя никога не може да изгори, тя е вечна, за разлика от нас, нали ?