В съня си протягам ръце да те стигна,
но недокоснати те си остават.
Още крачка, две са ми нужни,
сила вече не ми достига.
Умориха се очите от дългото взиране,
слухът ми всеки стон на нощта долавя.
Животът ми- река, бавно изтича,
лутам се между два бряга.
Как при тебе пристан да намеря,
цвете да засадя в твоя ден.
За изгрева още е рано.