автор: sav11

Догаряха дървата в камината.
И в мен догаряше едно сърце.
Навън крещеше злобно зимата.
Душата за любов зове.

Поглеждам плахо в огледалото.
От там ме гледа някой друг.
То в сълзи е обляно цялото
и пита ме, защо съм тук?

Едвам преглъщам същността си
и болката и целият товар.
Съдбата ме излъга със съня си
във който бях на всичко господар!