автор: thebigplucky

Бързаш към мен.
Аз стоя, уж никого не чакам.
Временни състояния.
Всеки от нещо – към нещо бяга – кой знае?!
Но всичко това опира до обясними неща.
Ти – разпокъсана от неосъзнати докрай желания.
Аз – краен – до предизвикване на нечие страдание...
Как успяхме от нищо - нещо да съчетаем?!
И ти - вече не бързаш да бягаш...
Аз – все така си стоя,.. но по различен начин.


Спираш пред мен.
Аз уж още не те познавам.
Временни състояния.
И без поглед с теб бихме се разбрали,
но кой знае?!...
Погледът – едва началото е.
Спасение – още не се налага.
Ти – дръзка, нахална, предизвикателна;
аз – рано пораснал, хлапак.
Съдбата – усмихната и подканяща -
поредно хвърляне на заровете, този път за нас;
пореден шанс за някого...


Стоиш до мен.
Аз – пренареждам предметите и пространството -
да са подходящи за очарованието ти -
уж случайно, уж все не както трябва.
Временни състояния...
Всичко стана уж на шега,
но ти и аз бяхме там,
държахме ръцете си и уж всичко си казахме...
Ти – избра смеха. Аз – мълчанието.
И така минаха повече от двадесет...
А ние с теб – все още заедно!?
Временни състояния?!
Едва ли – само докато се очакваме...

_____