Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Стоян подреди на лавицата бурканите с туршия, огледа стаята, пълна със зимнина, и пак се запита кой ще го яде всичкото това. Синът му, снахата и внукът не бяха стъпвали на село от месеци, а той все по-рядко ходеше в града, натоварен с чантите.
Дойде в дядовата си къща след пенсионирането – беше почти рухнала, но я възстанови такава, каквато я помнеше от детството си. Трите стаи сега стояха разтребени и заключени, а той се настани в пристроената кухня, която хем му беше спалня и дневна, хем килер. На стари години се научи да върши и женска работа – и да готви, и да пере, и консерви да прави. Нямаше да е така, ако имаше някоя до него, но той беше вдовец вече дванайста година и не повтори.
Имаше малко работа по двора, която трябваше да свърши: да премете, дърва да нацепи, но не му се излизаше. Боеше се съседът да не го емне пак. „Ще те свърши тебе тая циганка, комшу, ще ти изяде главата – каза му вчера Иван. – Мамицата й! Да не мислиш, че само при тебе идва? Ще ти измъкне и последната стотинка – не си прост човек, опичай си акъла.”
Говореше за Цонка. Тя нямаше и трийсет, а беше нацвъкала седем деца – все женски и кожата й одрали, сякаш е матрьошка. Когато за първи път дойде, беше лято и Стоян тъкмо беше полял градината. Позачуди се какво ли ще иска от него – мъжът й беше пълен непрокопсаник, вечно пиян и не ставаше за нищо, сигурно й беше изгоряла печката или нещо друго се беше развалило у тях. „Ух, голяма жега! Дай да влезем вътре, бате!” Седна на стола, разкрачила едрите си бедра, и съвсем се разгърди. „Я налей, бате, по една ракия, ама ледена – да изпоти чашата!” „Нямам студена” – смотолеви Стоян, побит като кол по средата на стаята. „Другия път, като дойда, да имаш” – изсмя се Цонка и се приближи. Кръвта му кипна, качи се в главата му и премрежи погледа му. Не се беше къпал от дни и усети лучения дъх на потта си. Тя плъзна ръка, разкопча панталона му и зарови лице в чатала му...
Сам не знаеше, че е толкова жаден за женска плът. Ни с покойната, ни с която и да е друга беше изпитвал такова разтрисащо смъртоносно удоволствие. Циганката идваше, когато си поиска, стенеше „Внимавай, бате, че аман от дечурлига!”, и после си тръгваше, напъхала банкнотите в пазвата си. Щом не можеше да издържи на желанието поне да я зърне, той отиваше вечер в кръчмата, сядаше с още двама, самотни като него, и обръщаше две-три чаши долнокачествена ракия. По някое време тя влизаше, разнесла острата тръпчива миризма на разгонена женска, не поглеждаше мъжете, които лепяха по нея мазни лъстиви погледи, и отиваше направо в ъгъла – на масата под гирляндите от стари паяжини дремеше нейният Алеко. Тя го подхващаше под мишниците – не мъж, а торба кокали, и на гръб го понасяше към къщи. След нея оставаше горчив копнеж, който нямаше име, но подгонваше мъжете да се прибират.
Синът му каза по телефона, че може да дойдат в петък, само че вчера никакви не се появиха. Стоян се приготви да ги посрещне: имаше меко сърце и ако зависеше от него, кокошките му щяха да умират от старост, затова помоли комшията да заколи една – и тогава оня го захапа за Цонка. Яхнията изпълни голямата тенджера и сега щеше да си я яде поне една седмица... Той отсипа в малък съд и го сложи на печката да се сгрее, че беше станало обяд.
Помнеше какво беше някога, когато идваше с баща си и майка си на село. Събираха се те, баба му и дядо му, чичото и лелята с двете си дъщери. Старите слагаха дългата маса в голямата стая, отрупваха я с ядене: рязана туршия, царска, пълнени камби, кисел чесън, който той много обичаше... Свинска пача, която не вкусваше, димящ кебап с лук, варени пилета, оваляни в червен пипер, и специалитетът на баба му – мисирка с кисело зеле. Той сядаше при възрастните, защото беше най-голям и единственото момче, а за момичетата беше малката софра. Мъжете пиеха първо ракия, по някое време жените почваха да им мърморят, че както се наливат, накрая ще се вдървят и ще трябва да им цедят конски фъшкии в устите, прибираха шишето и донасяха каната с виното. Той вдишваше аромата на лимона до себе си, натежал от огромни жълти плодове, топлината на зачервената печка го унасяше и сам не се усещаше как се търкулваше на леглото и заспиваше...
Нямаше го вече това време, нямаше и да го има. Внукът му седеше като зомбиран пред компютъра и не знаеше какво е чист въздух и истинска храна; синът му беше все зает и уморен, а снахата вечно беше сърдита. Рядко ги навестяваше и бързаше да избяга на село, защото му беше студено при тях – даже и през лятото. Веднъж не ги видя да се зарадват на нещо или една човешка дума да си кажат. Гостуването го разстройваше за дни наред, човъркаше го вината, че нищо свястно не е постигнал през живота си...
На двора се чуха стъпки и влезе циганката – от нея се разнесе ухание на мраз и на дим. Беше облякла проядена от молци жилетка, а гумените й ботуши намъкнаха в стаята кал и жълти листа. Седна до печката, протегна ръце да ги стопли и почна: „Давай първо по една греяна, бате! Ама и от туршията за мезе, а после от туй, дето тъй хубаво мирише. Замръзнах и прегладнях, да знаеш...”
Нито Стоян, нито тя разбраха кога се е отворила вратата. Той се опита да прикрие голотата си, но потъна в ужасените очи на внука си и времето спря. Циганката се изкикоти и смехът й сякаш зашлеви втрещените лица на сина му и снахата, която се опомни първа и помъкна детето назад. Колата им се задави. „Сякаш съм в ковчег – помисли си Стоян – и буците пръст трополят по капака му.” После моторът запали, звукът се отдалечи и заглъхна, циганката протегна ръка, взе парите и си тръгна, а той дори не беше видял кога е смогнала да се облече.
Не знаеше колко време е стоял така, навел глава над мършавите си колене. Когато се свести, беше притъмняло. Излезе, грабна наръч дърва и напали бойлера в банята. Комшията, който беше на двора, се направи, че не го вижда. После Стоян се изкъпа и облече чисти дрехи. Когато навън всичко утихна, взе стълбата и я сложи под старата ябълка, качи се и метна въжето на клона, който пазеше белезите от люлката, която баща му някога върза за него, и от тази, която той преди години направи за сина си.
Небето беше оцъклено, а в него плуваше месецът като резенче лимон. Не е страшно, Стояне! Винаги си искал да отидеш във висинето. Помниш ли, когато беше малък, как мечтаеше да отлетиш над облаците? И се залюляваше все по-силно, по-силно, по-силно... Сега ще стигнеш право там, ще паднеш в краката на покойната и ще я молиш за прошка. Ако не ти я даде, има ли значение къде точно ще те запрати Господ?
Надяна примката и ритна стълбата. Месечината се стовари отгоре му, ослепи очите, нахлу в раззинатата уста, изгори дробовете и разкъса тънката ципа на душата му. От нея се откъснаха миниатюрни семенца, закачени за бели чадърчета, а вятърът ги поде, без и самият той да знае дали ще им намери почва, в която да се впият и покълнат.
Публикувано от alfa_c на 24.11.2011 @ 18:57:41
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 74348 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Люлката на грешника" | Вход | 23 коментара (58 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Люлката на грешника от NikolRus на 24.11.2011 @ 21:08:14 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса! Браво!... и ме извини, че имам толкова малко време да чета хубавите ти разкази... Един ден ще прочета всичко което си публикувал, обещавам (:)))) |
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 25.11.2011 @ 11:22:12 (Профил | Изпрати бележка) | Чак всичко не ти трябва, вярвай ми. |
]
Re: Люлката на грешника от Danielita на 24.11.2011 @ 21:22:07 (Профил | Изпрати бележка) | Браво Аноним! Много силен разказ! Страшно нещо е самотата, човек може съвсем да превърти. Разбирам го твоя лирически от началото до края.
Поздрави! Дани |
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 25.11.2011 @ 11:22:54 (Профил | Изпрати бележка) | И аз мисля, че поведението му е логично. |
]
Re: Люлката на грешника от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 24.11.2011 @ 21:58:50 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | И да не беше циганка, децата пак щяха да реагират по този начин. Те са жестоки егоисти в обичта си. Ако обичта им я нямаше или беше малка, нямаше да обърнат толкова внимание.
Сега ще стигнеш право там, ще паднеш в краката на покойната и ще я молиш за прошка. Ако не ти я даде, има ли значение къде точно ще те запрати Господ?
Това ме срина. Поздравления за тънкия психологизъм! |
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 25.11.2011 @ 11:23:40 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, че прочете! |
]
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 25.11.2011 @ 11:24:26 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, дано запазим положението! |
]
Re: Люлката на грешника от regina (radost.daskal@gmail.com) на 24.11.2011 @ 23:42:36 (Профил | Изпрати бележка) | е, как, кажи ми, го правиш това? - в единия момент прихнах, представяйки си конфузната сцена, а в следващия вече ми капеха сълзите на финала...
майстор!
няма да мога да те стигна никога...
а и не искам. |
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 25.11.2011 @ 11:25:44 (Профил | Изпрати бележка) | Ти просто бягаш на друг стадион, до който аз нямам достъп. |
]
Re: Люлката на грешника от verysmallanimal на 24.11.2011 @ 23:56:18 (Профил | Изпрати бележка) | Анониме.....!!! |
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 25.11.2011 @ 11:26:39 (Профил | Изпрати бележка) | Какво да направя, като такъв се излюпи разказът? |
]
Re: Люлката на грешника от mariq-desislava на 25.11.2011 @ 00:04:48 (Профил | Изпрати бележка) | Трябва да се кандидатираш за първи настръхвач на републиката.:) С дни отлежават твоите текстове в душата, цамбуркат наляво-надясно, но не се преглъщат, Анониме, Анониме, какво ще те правим такъв душевадец - който оцелял, оцелял след прочита. |
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 25.11.2011 @ 11:28:37 (Профил | Изпрати бележка) | Ще се поправя, защото такава роля не ми харесва - хората, а и аз, харесват неща, в които има надежда. |
]
]
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 25.11.2011 @ 11:54:06 (Профил | Изпрати бележка) | Само се каня, ама май вече е късно. |
]
Re: Люлката на грешника от regina (radost.daskal@gmail.com) на 25.11.2011 @ 11:56:10 (Профил | Изпрати бележка) | я, чакай малко!
кой ти каза, че няма надежда в разказите ти?
само сляп не би видял човещината, с която пишеш за безнадеждните...
докато има хора, които да ги виждат - те имат шанс. |
]
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 25.11.2011 @ 11:59:14 (Профил | Изпрати бележка) | Ей, благодаря ти, имах нужда от такива думи! |
]
Re: Люлката на грешника от secret_rose на 25.11.2011 @ 12:01:09 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | И аз съм искала да му го кажа, Реджи... понеже ако човещината липсваше, нямаше и погледа да го има. Той пише живота без да го украсява и без да го пести. Сякаш го гледа отгоре.. |
]
Re: Люлката на грешника от mariq-desislava на 25.11.2011 @ 11:58:08 (Профил | Изпрати бележка) | Това беше комплимент, разбира се, ама пусто, за да развеселя обстановката, реших в шеговит тон да е.:) Аз нямам впечатление, че се харесват позитивни и обнадеждаващи неща, по-скоро тъгата привлича, защото всеки е съпричастен към мъката, но малко са съпричастни към радостта, според мен поне. Не се променяй, силата ти е в това да бъдеш себе си и може да не подозираш, но в твоите текстове теб винаги има надежда за избавление. |
]
Re: Люлката на грешника от lenami19 на 25.11.2011 @ 07:06:36 (Профил | Изпрати бележка) | За стотен път се заричам да не те чета сутрин...но това и за вечер не става...Ти си един от най-дълбоко бъркащите автори, които съм чела... |
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 25.11.2011 @ 11:30:41 (Профил | Изпрати бележка) | Няма да те питам защо - ясно ми е. Надявам се, че скоро ще пропиша по друг начин, ако продължа да пиша. |
]
Re: Люлката на грешника от galiakara на 25.11.2011 @ 08:18:08 (Профил | Изпрати бележка) | От заглавието до финала- чувство! Топло, човешко, разбиращо и тъжно, много тъжно в реалността си! Чудесен разказвач си, анонимен приятелю! Моите поздравления! |
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 25.11.2011 @ 11:31:50 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че го приемаш така! |
]
Re: Люлката на грешника от ringo на 25.11.2011 @ 10:59:05 (Профил | Изпрати бележка) | Жестока действителност!....
Поздравления, анониме!!! |
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 25.11.2011 @ 11:46:18 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря! |
]
Re: Люлката на грешника от nironi (nironi@mail.bg) на 25.11.2011 @ 11:38:05 (Профил | Изпрати бележка) | Мдам, хем се бях подготвил по предварителна информация какво да очаквам ))), ужасяваща е тази люлка, Анониме, а колко човешко и човечно си го докарал, имаш искрената ми възхита, дерзай! |
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 25.11.2011 @ 11:55:30 (Профил | Изпрати бележка) | Преди години така се обеси един старец в Девня - синът му го заварил с млада циганка. |
]
Re: Люлката на грешника от joy_angels на 25.11.2011 @ 13:15:55 (Профил | Изпрати бележка) | Майсторска направа!
И понеже ме е яд на финалната постъпката на героя, не мога да не се запитам - струва ли си да се убиеш заради срама от толкова чужди хора...
Но аз не съм той.
А на теб пак - браво! |
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 25.11.2011 @ 14:08:38 (Профил | Изпрати бележка) | Героят си има собствена логика, а аз нито го съдя, нито го оправдавам. Благодаря за прочита! |
]
Re: Люлката на грешника от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 25.11.2011 @ 14:28:20 (Профил | Изпрати бележка) | Хората сме по-често жестоки егоисти,отколкото човечни.
Поздрави за чудесния разказ! |
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 25.11.2011 @ 14:48:11 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за прочита! |
]
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 25.11.2011 @ 18:04:04 (Профил | Изпрати бележка) | Да ти имам късмета!:))) |
]
Re: Люлката на грешника от zebaitel на 25.11.2011 @ 20:34:02 (Профил | Изпрати бележка) | От нея се откъснаха миниатюрни семенца, закачени за бели чадърчета, а вятърът ги поде, без и самият той да знае дали ще им намери почва, в която да се впият и покълнат.Това ми стана особено любимо! А за майсторлъка, хвала ти! |
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 25.11.2011 @ 21:07:00 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се да те видя тук, Зеб! |
]
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 26.11.2011 @ 21:22:36 (Профил | Изпрати бележка) | Със сигурност ги разбирам. |
]
Re: Люлката на грешника от malcriada на 28.11.2011 @ 00:37:43 (Профил | Изпрати бележка) | Много силно...ей тази история, от начало до края (почти), съм я виждала в реалния живот...Само че финала на героя от реалния живот беше много по-тъжен от този на Стоян - гасна две години със съвсем будно съзнание - пленник на напълно парализирано тяло (наказание хиляди пъти по-безмилостно от смъртта). Така и не прежали циганката и отнетия му последен шанс да бъде щастлив...Ами с две думи, страхотно пишеш, тъй като реалният живот диша във всяка дума на творбите ти. |
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 28.11.2011 @ 09:31:27 (Профил | Изпрати бележка) | И моята история е по истински случай. |
]
Re: Люлката на грешника от galenaGV на 02.12.2011 @ 15:01:09 (Профил | Изпрати бележка) | Жестоко! Невероятно!
Помня смъртта от няколко твои разказа - абсолютен майстор си! Бялата Златка, ножчето за маникюр , люлката на грешника...Душата ми извади!
|
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 02.12.2011 @ 15:15:57 (Профил | Изпрати бележка) | Все се заканвам повече да не я описвам тази смърт, че писна и на мен, и на читателите ми. |
]
Re: Люлката на грешника от savana на 02.12.2011 @ 18:03:09 (Профил | Изпрати бележка) http://stanpar.dir.bg | До болка позната история, но не всеки се наема да я опише толкова талантливо.При нас циганката има прякор Котето и погреба не един старец.Да се смееш, или да плачеш? Май повече е за рев. |
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 02.12.2011 @ 18:28:59 (Профил | Изпрати бележка) | Дали циганката ги е погребала, или самотата? Казва ли ти някой... |
]
Re: Люлката на грешника от Markoni55 на 04.12.2011 @ 21:48:31 (Профил | Изпрати бележка) | За първи път първо зачетох отзивите. че си ми харт - харт си ми . Ни за сутрин, ни за вечер. Не бих казала че обичаш драмата или че хората все се стремят към позитивните и изпълнени с надежда тестове. Може и така да е, но именно тези, като твоите - разтърдващи и дълбоко човешки имат притегателна сила заради магнетизма на перото ти. И аз не зная как се случва, в по-вечето случаи съм сигурна че ще прочета нещо, дето в този момент ще ми дойде в по-вече, но го правя. Абсолютно съзнателно отварям профила ти и чета. С нетърпение следя за нещо ново...Не е мазохизъм. Нещата от живота, късчета от твоя, моя, нечий събрани по един невероятно талантлив начин. Та така. Не се променяй, имаш дарбата да виждаш нещата под определен ъгъл и не бива да го изкривяваш само защото днес имам нужда от глътка оптимизъм. Може и да имам и да не го намирам в твоите текстове, но явно има нещо важно в тях, от което също имам нужда...и те чета. Сполай ти! |
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 05.12.2011 @ 10:21:39 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за утешителния коментар! Радвам се, че не ме изоставяш - въпреки подозрението, че филмът пак ще е страшен. |
]
]
]
Re: Люлката на грешника от CKPOMEH на 05.09.2012 @ 00:22:07 (Профил | Изпрати бележка) | Май това е идеята на писането - независимо дали ме е подразнило нещо в техниката или не, досега не попаднах на разказ, който да ме остави равнодушен. Почитанията ми, anonimapokrifoff. |
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 05.09.2012 @ 01:04:26 (Профил | Изпрати бележка) | Ако нещо Ви дразни, казвайте. |
]
Re: Люлката на грешника от CKPOMEH на 05.09.2012 @ 01:11:19 (Профил | Изпрати бележка) | Незначително е. А и кой съм аз да го правя? Изключително добър разказвач сте. :) |
]
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 05.09.2012 @ 12:15:10 (Профил | Изпрати бележка) | След време откривам по някое неизчистено повторение - когато текстът е пресен, трудно се виждат тези неща от автора. |
]
Re: Люлката на грешника от agripina на 20.09.2013 @ 14:53:52 (Профил | Изпрати бележка) | Чудесен разказ, радвам се, че го открих, жестоката действителност перва през лицето, лично за мен този човек не е грешник, както казва и той, нама да се върне онова време, когато и яденето беше ядене и радостта - радост. Хареса ми, поздрави за майсторството ти! |
Re: Люлката на грешника от anonimapokrifoff на 20.09.2013 @ 15:06:30 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, че отделяш време за моите разкази! |
] | |