Нощта ме съблазни: `Кажи какво
от тайните си ласки да покажа?`
Докосвам те насън със сетиво,
пробудено от жажда за миражи.
Небето ме завива с тъмнина,
душата ми разпръсква се на птици,
отдръпват се просветващи - познах,
че всичко в светохватите им – ти си.
Но ятото звезди ще отлети
към други, по-космически измами.
И ще останем само аз и ти...
или по-скоро аз и мисълта ми.