автор: thebigplucky

Правилата на близостта – ще трябва да ги спазваме.
Имаме представа за това,
но как точно ще стане – едва ли някой от нас си го представя.
И стъпка отвъд границата е опасна -
всичко между нас може в един миг да се разпадне...
Но стъпка назад – и нас просто ще ни няма!?

Някои думи – дори не трябва да бъдат произнасяни -
колкото и на устните ни да недвусмислени парят.
Ще бъде като в онази стара игра – на Мълчание -
залозите обаче са чупливо реални -
раними са състоянията.
Да видим кой е по-голям инат...

Онова, в погледа ти, разбрах го;
ти – разгада ли премълчаното?
И двамата знаем на късните признания истинската цена:
знаем как се ходи по ръба на бръснач;
как се жонглира с горящи факли и с истински кинжали;
колко болезнено би могло да бъде усещането за щастие...

Правилата са извън нас,
прешлайфани от векове и цивилизации.
Смисълът е – не да бягаш отчаяна от поредния край на света
и не да се погребваш зад стени и простени дестинации -
... късна любов – няма...
Затова, в близостта, стигаш дотам, докъдето болката позволява,
без да преминаваш -
като да вадиш куршум от рана –
хем да не убиеш някого -
хем – да не се забравите...
И съхраняваш останките – докато единият не се откаже.
Но това всеки си го определя сам...