автор: nellnokia

Тя е хубава. Есен златиста.
Как я гледат мъжете в захлас.
Рони своите мисли лъчисти
и застила очите им с тях.

После леко задъхана спира,
зачервила от танца страни.
И дъхът на мъжете замира
сред червените, дълги коси

и сред дългите есенни клони,
към небето извили лице.
Тя е черна красива икона,
а мъжете са други мъже.

Боже, даже под скъсана дреха
грее влажната есенна гръд.
Коленичат мъжете полека
преклонили ума си... Духът.

Красотата поглъща всемира.
Есента има много лица.
Но вали, все вали и не спира
по следите на тази жена.