автор: Pipilota

Оглеждам се във думите
на всекиго от тях,
намирам себе си
такава малка, а имам грях.
Затуй, че искам
съвестно да изпълнявам
дълга човешки -
да бъда слънце и вода,
да давам обич, нежност,
вяра, сила, да бъда крепост...
Ръце протягам с дланите нагоре,
посрещам злоба и неверие,
поемам въглени и удари,
заспивам в тишина.
И пак не спирам
да вярвам в себе си,
в доброто, във теб, във него, в нея ...

Греха ми е към тези,
които не могат или не искат
да повярвам, че съм искрена.