автор: Galatea

Светът, обвит във тъмнина,
не забелязва идващата Светлина.
Но има светнали души,
които чакат Бог да ги спаси.
Духът говори ни слова,
отключва с тях човешките сърца,
тогава огънят на Любовта
и Вярата във Вечността,
ни водят бавно при Великия Баща.
И ние с Него ще творим
хармония и звезден мир,
ще затрептим със нова честота,
ще пеем и ще свирим с цялата душа.
А Божията красота
ще се излива от Вселената така,
че всички хора ще се обновят,
към Възнесението ще се устремят.
И нека всички паднали души
обединено да захвърлят старите мечти,
да се откажат от това ,
да правят пъклени дела.
Свободната им воля да се изяви,
да искат те да минат в Райските земи.
И във Вселената така,
да се завърнат всички живи същества,
със трансмутирали тела,
изпълнени със Любовта.
Тогава за човека Бог,
започва най-щастлив живот,
със Мир, Любов и Светлина
ще сътворява Истински Блага.
Ще дойде Вечния живот:
на Съ-Творци със Бог.