Ще търкулна душа като пита
по родни места,
да припомня на тялото сито
в каква се е нива родило.
Там слана прикадява над жито
с тамян от листа,
ветрове се смиряват с молитва
в пръстено кандило.
Мойта нива е гроб. Там отдавна
баща ми лежи
с кръстословица вечна и явна,
а над нея умуват надвесени
майка с леля ми Блага, сричат бавно
над бездната:
...три водоравно,
.
.
две отвесно.