Оглушаха камбани извикали „Искам те!“
и строшиха с мълчание вековните „истини“.
Разгримирани прилепи се спогледаха в дупките
и очите измили си си засричаха буквите.
Палто окъсяло разкъсваше болката.
Бездушие в бяло си развиваше ролките.
Едно бивше начало се клатеше рохкаво.
Сълза неживяна къпеше локвата.
От замръзнала лава извадих ръцете си.
За горящата клада спасих греховете си.
А щом се намерих във откритите чувства
в самота си измерих минутите пусти.
11.11.2011г.