автор: Valens

Макар безсмислието осъзнала,
страхувам се мостовете да рушна.
А ако в миг един обезумяла
поискам пак във тебе да се гушна?!

Една река разделя и превзема
страха на този, гордостта на онзи
и мойта нескончаема дилема...
Дали през нея да не тръгна боса?

Но мостовете в стъпките се влюбват,
И няма ли ги сякаш, че униват.
В тъгата себе си по мъничко изгубват.
Сълзите им дали ги доизтриват?

Два бряга толкова различни...
Два бряга толкова желани...
И моста, който ме обича...
Най-дълго май на него аз останах.

15.05.2011