автор: traveling_musician

Пак минзухар ще проплаква в обора,
със жълто по детските устни.
Ще си играе кокиче на двора.
Ще хваща слънца, ще ги пуска...

А аз ще танцувам с млади сатири
връз зимата, все по-победимата...
Нека почерни се тя в манастира си,
пияна от ланшното вино!

Докрай ще бъда верен приятел
на човека от снежната раса.
Ще го изпращам, щом го поиска земята.
И ще пия бял стих от плътта му.

Ще го теша отдалеч, във ръцете
с ориста си - китара и фус.
А на пролетта ще дращя сърцето
със оплел се във клоните
трънлив есенен
блус...