Какъв си смотан, люти се жена ми,
как точно тебе те намерих, как?
Е, как? Съдбата просто тъй събра ни -
гърнето търсеше си похлупак!
А иначе пък, да ти кажа, скъпа,
по мен лепяха се - мухи на мед!
Със цайсите...,и разкопчан до пъпа...,
до мене ВЕФ-а...,с нов мотоциклет!...
Не ти се хваля, но във наше село,
на всички хлапета им бях кумир!
Известен род! И подчертавам го дебело -
най-низшият - пожарен командир!...
Във ВУЗ-а никакви проблеми нямах:
"Жени и вино! Вино и жени!"
Да знаеш - късметлийка си голяма -
със мен дочака и щастливи дни!
Говоря, не защото ми отърва,
а обективно - от мадами куп,
за да се класираш, мила, първа,
готова бе да минеш и през труп!
Заслужи го - четирдесет години
ти във натура имаш ме, нали?
Щом искаш, хайде пък - смени ме!
Ще кажа философски: "Се ла ви!",
макар че рекламации се правят
единствено на касата, жена...
Ела до мен...и нека да забравим!
В нас има още много топлина!...