автор: Valens

С разрошен перчем, сам и студен
вятър на флейта засвири,
а повикът вечен, политна далече
гореща ласка да дири.

От свойте комини, облечени в синьо
димни принцеси танцуват.
Оправяйки букли, кокетните кукли,
балните рокли вълнуват.

Топли и мили в сърцата открили
тръпка до днес непозната...
Вятърът нежен, но много небрежен
пленил е на всички сърцата...

С разрошен перчем, към тях устремен
на всяка той шепне: „Красива!“
И те го сънуват, в мечти го рисуват...
Чуй ме, Свирачо! Не бива!