автор: vicont

Далече, далече във чужди страни,
където земята дори е враждебна,
където и хлябът им сладък горчи.
Мотивът един е- надежда последна.

Човече, човече, щом трябва тръгни.
Там чуждия може ръка да протегне,
сърцето ти тъжно аз знам ще кърви,
но в твойта родина хомотът ти тегне.

Потече, потече... река от сълзи-
Не махай за сбогом дете, ще се върна.
Перона е мрачен, жена ти мълчи!
Погали ги с поглед и пак ги прегърна.

Далече, далече във чужди страни,
отвежда те влака на нова надежда.
Там някой намерил- чувал с добрини!
А твоята цел, пак до хляба се свежда.