автор: ringo

На сън видях се в друг един живот - изправен,
въстанал гневно срещу всички богове -
аз, простосмъртният - на себе си оставен,
поискал бъдещето сам да си кове!

"Е, как?!" - изсмяха се ехидно боговете.
Изпратиха срещу ми силни ветрове.
И суша, като смърт, надеждите помете.
И давеха ме злобно кални дъждове...

Трещяха гръмотевици - да ме уплашат.
И мълниите мятаха стрели към мен.
До дъното изпих горчивата си чаша,
изпратена ми да запомня този ден.

Платих цена за неразумната си мисъл,
неимоверно скъпа за един живот
и договор за векове напред подписах -
да не повтарям пак безумния си ход.

Събудих се унил, потиснат, мрачен. Тежък
товар понесъл зарад цял човешки род...
Но утрото - така прекрасно, синьо, свежо,
за радост върна ме в реалния живот.

Така ли, казах си, това съм го сънувал?!...
И към небето пак заканих се с юмрук.
"Какъв е този, дето се е разбунтувал?
Да плаши бога може само някой луд!"

Дълбоко в мен, във отговор на тези думи,
сърцето охна, клетото, със стон нечут.
Камбана яростна в душата ми безшумно,
безспир, без отдих, се заблъска:"Луд...луд...луд!"