автор: Alba

Как чука дъждът по прозореца
и ми се ще да си тука
защото отсреща някой пак пече тиква
Не нашата разбира се

Тогава и аз се притесних, че не стана
Но днес аромата и е весел
Иска да се промъкне в широката ми стая
за да ме накара да играем на мечти
в дъждовна есен

Казвал си ми хиляди пъти, че тиквите са вълшебни
и че могат да те предвижват в пространството
Стига им да си пожелаеш каляска

И днес очаквай дъжд от леща
но събери само чистата