автор: traveling_musician

Той е странникът, за който
другите са луди.
Не е отхвърлен той.
Сам се е оттеглил,
защото светския живот му е безвкусен.

Не иска мнения отникъде.
Не носи и часовник.
Нахлузил е обувките наопаки.
Косата му невчесана е знамето,
което никой няма да свали или да вдигне.

Прегърбен ходи, ала не изглежда малък,
защото той не е сравним с големите.

Възможно е във парка да го видиш
да разговаря с езерните рибки.
А щом го мернеш да си тръгва,
да ти се стори просветен и весел.

Възможно е по пътя да го срещнеш
и да го чуеш, как на всеки камък казва
"здрасти, братко!".

Възможно е дори да си помислиш,
че той е Онзи, който трябва да последваш...