автор: traveling_musician

Помахах на ранния влак и на моята
най-последна надежда за сън.
Крача край простите мебели в стаята.
Крачи стоногото утро навън.

Някой там кротко мете тротоара,
а в ушите ми дращят метли.
Изпразнена чаша с лице огледално
се кокори с възпалени очи.

Бяга времето с темпа на трафика
към Рим, Крим, Кричим, Етрополе...
По протритите релси на чия биография
ще потегля и аз?... Накъде?...

Куфарът ликува, върти си опашката.
Нищо, че бяхме в хотел без закуска.
От коридора със „ало” ме пъди чистачката.
А бос съм в часа за напускане...