автор: tanq_mezeva

Сънувах сън... във който бяха двама,
тъй влюбено щастливи. Суета.
Животът им, триъгълник и драма,
тайнствено забулен във мъгла.

Тя - младичко момиче доверчиво,
докоснало за пръв път обичта.
А той - мъжът семеен, "справедливо"
приел грехът във своята съдба.

Заведе я във своя магазин... за дрехи,
но втора употреба, за беда.
Да види тя как сто жени, квичейки,
обличат с дрипи зъзнеща душа.

Как грабеха несвястно, безразборно,
купуваха с охота... бедността.
А тя стоеше плахо, илюзорно.
Нали на среща бе със любовта.

Когато стоката почти привърши,
блуза ù предложи, сива при това.
И нещо в нея силно се прекърши.
Безлична мишка, сива, се видя...

Подаръкът му не прие... от гордост.
Наясно бе със своята цена.
Палто си тя избра и грейна в радост,
лилавото... то беше ù мечта.

Тя него щеше да си купи, лично.
Подхождаше ù най на същността.
Изглеждаше и царствено, и тежко,
но... дребничка бе нейната снага.

Излязоха забързани те, двама.
Той с трескав поглед, бързащ към дома.
А тя... притихналата млада дама,
пораснала със педя... полетя.