автор: traveling_musician

С пълен куфар - голи дрехи, спящ будилник, смачкана ютия,
пресичам граници, в ръцете с документи за безличност.
Стоножки с униформи ровят из багажа, да открият
сълзите на жена върху изгладените ризи.

Един след друг километрични камъни простенват
ритмично, като вятър в портата на празна къща.
Но ни един от тях не е достатъчно крайъгълен и щедър,
да бъде светъл знак за моето завръщане.

С пътя съм на "ти", след толкова години лутане.
За мене той е онова въже, по което някой ден ще сляза
на музиката в дълбините или на богатството във кюпа,
за да завържа двата края на душата си на възел.