автор: zapp

Бездомник смълчан на пейка стои,
пес уличен във него се е взрял ,
клекнал, за миг не отделя очи,
другар по съдба в човека познал.

Здравей, човече!Защо тук си се свил?
Изглеждаш тъжен, това не e добре!
Вярно, че сега не е зеления април,
но топло е, не духат ледни ветрове.

Ще отговоря... може ти да разбереш...
- човекът бавно по главата го погали-
не съм те молил бяга си да спреш,
отминаха , далече са твоите другари.

Хората във всичко търсим смисъл...
ние нямаме кожух и бързи лапи,
Бог на денонощен труд ни е орисал,
така посрещаме безбройните обрати

на Съдбата. Заспива кратко тя, от умора,
мислиш - най-сетне... мечтаният рай -
но спретват ти криза алчните хора
и всичко отново- така до безкрай.

Песът учуден, невярващ премига,
нима е възможно да се живее така,
тази причина, човече, наистина стига,
да обърнеш завинаги гръб на света.

И всъщност ти... направо... си весел,
аз нямаше да преживея за нищо нощта,
често ти слушаш нашата кучешка песен,
в нея се пее само за щастливи неща.

Ще те помоля- да не бъда криво разбран -
този разговор между нас нека остане,
животът ви по-страшен е от общински капан,
там има шанс- десет избягат, един ще се хване.
----------------------------------------------------------------

Бърза тълпата , тече във всички посоки,
не забелязва тя, този странен диалог,
преследва сляпо своите ,,цели високи,,
и пропуска - защо ли - най-простия важен урок.