автор: desert_inrose

Няма приседнала есен навън.
Престани все това да повтаряш.
Чашата скрита остана без дъно
преляла от магмена глъч и лава...

Няма да дойде и никаква зима.
Просто смразява ще морският вятър.
Бездънната чаша все тъй ще прелива
все по-плитка с застиваща магма.

И гиздава пролет не ще да напъпи,
вярвай, знам от сърце че говориш...
Нерязано как да се шие и кърпи...
Лекува се както страх тих се бори.

Знаеш, и лято не ще е огнище
в нощта ни житейска, до съмване.
Но твоите думи да чувам ще искам
и чашата да тежи от препълване...