автор: galina

Сцената е тъмна, само в единия й край е осветено писалището на П.Р.Славейков. Той пише своите спомени.
СЛАВЕЙКОВ: Аз обадих за отец Паисиевата истори на Христа Драганова, учител в Долна махала и го поканих да я препишем.
Тъй ний двамата с Драганова станахме първите явни проповедници на българщината в Търново.

Първото и прямо следствие от тая наша проповед беше споразумяването между казанджиите и табаците в Търново, да оградят порутената в Долна махала черква св. Димитрия, а второто, дето ний с него се добихме да ни изпратят в Свищов да се учим.

Сцената се осветява и отново представлява улицата към църквата, където е митрополията. От митрополията излиза ядосан дядо Григор табака, ревностен защитник на българщината. Той вижда младият учител П.Р.Славейков, който чака навън.

СЛАВЕЙКОВ: Добър ти ден дядо Григоре.
ДЯДО ГРИГОР: Дал ти Бог добро даскал Петко. Какво чакаш тук?
СЛАВЕЙКОВ: Чакам за ред да изляза при дяда владика.
ДЯДО ГРИГОР: Че какво ще чиниш при него?
СЛАВЕЙКОВ: Имам нещо да му се оплача.
ДЯДО ГРИГОР: / ядосан / Сега не е време за оплакване, хад да си ходим./ Тръгват по улицата, говорейки и поспирайки се./ От кого имаше да му се оплакваш? Я кажи ми да видим, аз мога ли да помогна?
СЛАВЕЙКОВ. А че кажи пак от него, на него.
ДЯДО ГРИГОР: Таз работа не я отбирам?
СЛАВЕЙКОВ: Отбрала се тя що щяла, ама няма кой да гледа и да види. Яли аз миналото лято на осем места ходих и се хващах за учител и от осемте места ме изпъди. Ей го всред зима стана, аз място на можах да си намеря. Какво ще правя да седя тъй, да ора не зная, да копая никак, време е минало да отида чирак на някакъв занаят и как да отида, за туй ли съм учил, и от български учители сега толкоз нужда има. Викат ме, ама дето ида, ще прави, ще струва, ще ме изпъди.
ДЯДО ГРИГОР: А че защо те пъди?
САВЕЙКОВ: А че защо? Защото съм плюл срещу слънцето. Млад съм бил, немирен съм бил.
ДЯДО ГРИГОР: Бре мамка му владишка...Я седни тука малко да се поразговорим. / Сядат на пейката, скована до крайпътния дувар./ И сега какво мислиш да правиш?
СЛАВЕЙКОВ: Хич не зная и не ми стига умът. Празно не се стои, гладно не се ходи, а пък няма какво да правя, трябва да ида да пристана у някого бакалин, ама и това сега без време, не мога да намеря място. Остава ми сал да ида при баща си да стана казанджия, ама нали е язък дето е харчил толкоз пари да ме учи и ще ли ме приеме той?
ДЯДО ГРИГОР: Ще те приеме, къде ще , чедо е това. А пък за науката си недей жали, тя не отива никъде, нея не може никой да ти я земне, ни да ти я открадне... За да си учен и да можеш с науката си да си полезен, трябва по-напред да си независим. Свободен занаятчия, просветен за общото добро, може да бъде много по-полезен като деец на днешното време, па може биле да каже човек и винаги.
Земи пример от мене. Аз съм човек прост и неучен, един нищо и никакъв табак парчеси / кожар/... ама кога разискваме общинските си работи, говоря си свободно, изказвам това, което виждам, че е полезно за общината ни, за народа ни. Колко пъти Костаки ми се е сърдил, колко пъти ме е заплашвал, ама нищо не можял да ми направи. Кога изпъдиха тебе от школото заради оная песен... как беше тя.../опитва се да я цитира/
          "Прославило се Търново,
          със славни гръцки владици,
          най си се много прослави
          със Панарета делия,
          делия дели-башия
          лудия гръцки владика."
СЛАВЕЙКОВ: / със яд /
          А йощ се повече прослави
          наше Велико Търново
          със Неофита мъдрия,
          мъдрия и лукавия...
ДЯДО ГРИГОР: Той същия Неофита, що се изпомъчи да ни натрапи гръцки даскал. Въртя сука ви горе, ви долу, па току ни остави. Моите еснафдаши табаци мене послушаха, а не владиката. Ний български даскал искаме.
СЛАВЕЙКОВ: / ентусиазирано / Да мога аз тъй да се туря, да не може владиката нищо да ми направи, а че да му кажа аз нему тогаз, как пъзди вълк.
ДЯДО ГРИГОР: Можеш, защо да не можеш, теб те разваля кибарлъка. Теб ти се струва кой знае какъв каямет ще стане, ако станеш казанджия. Няма нищо да стане, ти пак ще можеш да се храниш, владиката не ще може да ти се бърка на работата.
СЛАВЕЙКОВ: / става въодушевен от приказките на дядо Григор/ Аз кандисах, ще стана казанджия. Ей сега отивам и влизам в казанджийския дюген.
ДЯДО ГРИГОР: Е, сега като че ми хариза цяло Арбанаси, тъй ми падна сърце на място.
СЛАВЕЙКОВ: / весело / Харизвам ти го със всичките му кокони барабар.
ДЯДО ГРИГОР: Да им пикая под опашките. Защо ми са толкоз кокони, кучета ги яли. Народа гледай ти, народа, как ще го оттървем от тези гърци владици.