автор: yols

Довиждане! Не ме изпращай,
така си свикнал от преди.
Ужасно съжалявам – изостанах
от сбъдване на чуждите мечти.
Ще ти помахам, може да не гледаш –
забивай поглед в другата страна.
Ще се размърдам. Вярно се улисах,
откупвайки поредната душа.
Докато тръгвам ти постой обърнат -
това е оттренирано, нали?!?
Прости ми, ето ще забързам крачка
забавих се със хорските съдби.
Потеглям вече, няма нужда
да мислиш джентълменски за превóз.
Ще се изтупам, нищо че се спъвах
дълбаейки в живота коловоз
за другите. Е вече дишай по-спокойно –
недей наостря слух след мойта крачка.
Ще ускоря, макар че трудно стъпвам.
На чувствата отказвам да съм плячка!
… … … … … … … … … … … … … … …
Сега е време да нарамя
дисагите и моите копнежи,
а нашата раздяла, за последно,
ще я повторим утре вечер!