автор: petar82

будителке
къде си сега да ме събудиш
от дълбокия ми сън
сънувам твърде дълго
без твойта утрин
във непрогледна нощ аз скитам се
като муха обезглавена

и гледам стари филми
за да си спомня кой съм.
не бой се и ела да ме събудиш
за игра с нещата


макар и да е зима
глобалното заопляне тъй вредно
ще спрем
с естествен огън
който ще изпепели
всички стари мисли за света
и ще сме малки
всеки със будителката си.