автор: vicont

Колко пъти се влюбвах, колко пъти горях?
И съм плакал от обич и съм ставал за смях.
Колко ласки получих, колко малко съм дал!
Колко щастие случих, колко страх опознал.

Колко струва живота без надежда разбрах.
Всички хватки разучих, в битки сто оцелях.
Колко тайни разбулих, колко песни съм пял.
Колко нощи будувах, колко шанса проспал.

Много ниви ожънах - много тръни събрах,
Звездни мигове имах и падения в грях...
Кавалер бях на думи, вагабонд бях по дух.
Бях за блудници лава, но за чувствата глух.

В колко църкви умирах, сам тамян си кадях.
В храма вяра намирах, но защо не разбрах,
Бог дали ме обича за да викне: - „Стани !...
Възкръсни в нова песен и след мене тръгни!