автор: ringo

Следеше котката с очи врабчето,
опашката потрепваше й леко.
Помъкнало една троха, то - клето,
до гибелта се приближаваше полека.

Снишила тяло досами земята,
очи напред забила като свредел,
тя виждаше се вече как се мята
и пърха в лапите врабецът дребен.

Разбира се, че тя ще го изхруска
и после дълго лапички ще мие.
Че колко е? Ще мине за закуска
водичка след това ще се напие.

И щом гастрономическите мисли,
обзеха пламналия мозък бавно,
разсея се и никак не помисли,
че може да се провали безславно.

Опашката й нервно пак потрепна,
но забеляза я сега врабчето.
Отстъпи, после изведнъж се сепна
и мигом хвръкна към небето.

В глупашка поза котката остана
и после дълго зяпа след врабчето.
Ех, Мацо, ти защо така...с тигана...
щом рибката е още във морето?...