автор: AvalancheMaster

Мухата прелита пак бавно -
край мене на болест вони.
Помахва с крилата си плавно.
Не спира, върти се, лети.

Играя с мухата - игра
на съдби.
Троша аз яйцата, троши
тя мечти.

Замахвам с ръка през крилото -
откъсвам го. Полетът спря!
Мухата се сгърчи на пода.
В душата си сгърчих се аз.

Завиках изпълнен със злоба.
Мухата чу луд да крещи.
Умирах. И мислех за гроба -
над него муха ще жужи.